Моята сватба/ My wedding

Винаги съм си мечтала за сватба на брега морето и ето, че се случи.

 Сватбата беше на 13 Септември 2014 година в Свети Влас.

Поканите ги харесах във Франкфурт, докато обикалях магазините, реших, че няма по подходяща покана от такава в бутилка пълна с миди и пясък.

С роклята се намерихме във Франкфурт.

Търсенето беше с най- щурите и готини приятелки събрани от цял свят на едно място.

Много модели пробвах, много мнения чух, но единственото еднакво беше за тази на Лондонска дизайнерка, това беше тя и дилема нямаше. 

Обувките...

Освен всичко, трябваше да са и удобни.

За да съм сигурна, че всичко ще бъде наред се сдобих и с джапанки. Пък и нали е морска сватба, по пясъка така се ходи.

Годежния пръстен е инкрустиран с 21 малки диаманта, на толкова години бях когато се запознахме.

Бижутата

Стана време и за разкрасителни процедури.

Дали ще се харесам, се питам преди да се видя.

Пенливото вино беше от избата на Едоардо Миролио.

Трябваше за настроени и загуба на притеснение да прибегнем към него

                   Сватбеният ми букет беше пъстър, усмихнат и весел, може би като мен самата.

                                                         Цветята за шаферките.

Бутониерите за гостите, всичко беше направено от естествени цветя.

В очакване...

Това са кумата и кумът, специално си дойдоха от Щатите за щастливото събитие, той американец, тя красива българка.

Сватбеният ми подарък от кумата- Scrapbook

А този беше за нея, като перлите и нашето приятелство да остане вечно.

Шаферки ми бяха най- добрите ми неомъжени приятелки.

Купонът е винаги където сме и ние.

Докато ние се забавляваме, кумът и младоженеца си пийват биричка, лято е все пак...

Няма време

Дългоочакваният момент настъпи 

 За организацията се погрижих аз, сватбена агенция и флорист.
Подготовката започна около година преди голямото събитие. Кореспонденцията се извършваше чрез имейли, мястото което избрахме за първи път го видях в денят на сватбата.  Цветовете на които се спрях бяха жълто и синьо, като слънцето и морето.

Синьо, пясък, море и миди, такава беше декорацията. Желанието ми бе да няма дрескод, нека всички са пъстри и изпълнят денят ми с радост.

Халките ни са 3 вплетени една в друга, символ на трите ни сватби. Първата беше на остров Fanø, втората в Свети Влас, третата в Будапеща.

Историята на нашето запознансто е от преди повече от 6 години в София. 

Всичко беше много стандартно, случи се в дискотека в Студентски град. В него ден не бих предположила, че живота ми ще протече в този ритъм, да живееш всяка година в различна държава, да се сгодиш в Париж, докато живееш в Германия, да се омъжиш в Дания, България и Унгария. Но ето, че се случи, а аз вече съм в Англия.

Госпожа Фодор

                                        

                                                    ...  и той- избраника на сърцето ми.

 Можете да целунете булката...

Разположение на гостите по масите.

Kнигата за пожелания.

Ресторантът беше в тюркоаз, а украсата в жълто.

Гостите получиха подарък от нас, ароматна свещ под формата на мъфин в синьо и жълто.

Цветята бяха естествени .

Сватбената маса

Захраниха ни с питка и мед.

Посрещнаха ни със цветя и рози...

Пилето за кумът

 Тортата за кумата

Сватбената торта

Като на сватба с песни и танци.

много танци...

много снимки...

още танци...

Тази ракия е 27 годишна, колкото съм и аз. Когато съм се родила баща ми я е направил и казал един ден като се зажени дъщеря ми да почерпя гостите.

Първото дете ще бъде...

  И заживели дълго и щастливо...

Винаги заедно, винаги двама, винаги...